09 декември 2012

Българските преводи на "Метаморфози" на Овидий - представяне на книгата на д-р Йоана Сиракова


На 10.12. (понеделник) от 17 ч в Огледалната зала в Ректората на СУ ще бъде представена книгата "Българските преводи на "Метаморфози" на Овидий" на гл.ас. д-р Йоана Сиракова от Катедра "Класическа филология" в СУ. Книгата предлага обстоен анализ на преводната рецепция в България на най-популярното произведение на великия римски поет, както различните преводи са разгледани в паралел с оригинала. Студенти от четвърти курс, специалност класическа филология, ще изпълнят откъси от текста на поемата на латински и на български. 

04 декември 2012

Още една лекция на проф. Виктор Кастелани - за трагедиите на Еврипид

Проф. Виктор Кастелани, който вчера изнесе лекция за боговете и героите в "Илиада" и "Одисея" в рамките на интердисциплинарния семинар "Phrontisterium classicum" на катедра "Класическа филология" в СУ, ще изнесе още една лекция на тема "Most tragic of poets - and most sensational: Euripides' play of divine epiphany". Датата е сряда, 05.12., от 16:00 ч в 176. аудитория.

01 декември 2012

Лекция на проф. Виктор Кастелани за боговете и героите в гръцкия епос

От страницата на катедра "Класическа филология":


Уважаеми колеги,Каним ви на следващата сбирка на интердисциплинарния семинар Phrontisterum Classicum, която ще се проведе на 03.12, понеделник, в 176 аудитория от 17ч. Наш гост ще бъде проф. Виктор Кастелани от Университета Денвър в Колорадо, който ще представи своята лекция на тема "Athena and Friends: Gods and Heroes in Greek Epic and Iconography".Заповядайте!

22 ноември 2012

Отново за българско-латинския речник

Преди две седмици публикувах съобщение за излизането на нов българско-латински речник с автор Димитър М. Димитров. Този речник беше издаден от Университетското издателство на СУ "Св. Климент Охридски" и в последните дни широко рекламиран. Разбира се, виждайки тези реклами, се поинтересувах относно неговото съдържание. Речникът (според описанието) съдържа около 4400 думи и обща справочна част по римска история и култура. Тъй като тези 4400 думи (взети само от съчинения на Цезар, Салустий и Цицерон) са основна, но само малка и ограничена част от лексикалния състав на латинския език, прецених, че няма нужда да отделям необходимата сума, за да го купя, понеже притежавам доста по-големи латински речници. Все пак реших да напиша съобщение за новото издание тук, щом видях името на гл.ас. д-р Йоана Сиракова, мой уважаван преподавател от катедрата по класическа филология в СУ, посочено като научен редактор, и, разбира се, Университетското издателство като издател на тази книга. Поради това смятам, че е редно да публикувам текста на д-р Сиракова относно това издание:


ЗА ЕДИН МАЛЪК БЪЛГАРО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК И ЗА ЕДНА ГОЛЯМА ИЗМАМА („Малък българо-латински енциклопедичен речник. Илюстровано издание”. Автор: Димитър М. Димитров. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2012) В последните десетилетия сме свидетели на бурна издателска дейност, което само по себе си е похвално явление, макар и по парадоксален начин да противоречи на читателската нагласа на новите поколения. Сякаш свикнахме с появата на всякакви заглавия, често самиздатски и често луксозно опаковани, съдник за чиито качества остава единствено читателят. Нали Н.В. Пазарът определя всичко.
Изданието, за което иде реч, напълно безпроблемно и незабележимо би се вписало в описания контекст, ако не поставяше няколко сериозни въпроси както от лично, така и от обществено значимо естество. Ще започна от частното, което е и поводът за настоящата реакция, а сетне ще премина и към общото, което е и по-значимото. В изданието „Малък българо-латински енциклопедичен речник. Илюстровано издание” с автор Димитър Димитров, (София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2012 г.) моето име е използвано (меко казано) некоректно, като е вписано под титула „научен редактор”. Въпросът е, че аз не само не съм редактирала научно речника, нито съм давала съгласието си името ми да стои като научен редактор на изданието. Ангажиментът, който бях поела към автора за краткото време, с което разполагах, и съответно на виждането ми за издаването на подобен речник, бе да коригирам несъответствията и несистемността в изписването на лемите според нормите и традициите на представяне на латинските думи в речник. Нещо повече. Моето изрично изискване и изрична уговорка с автора бе името ми по никакъв начин да не се свързва с каквато и да било научна редакция или рецензия, за каквато аз очевидно не мога да претендирам с оглед на извършената от мен работа, а още по-малко да бъде изписвано, така да се каже, официално в качеството на научен редактор или рецензент. Причините за това мое изрично желание са няколко. На речника по никакъв начин не може да се гледа като на научно издание, а като на популярно. Създаването на един речник е по принцип колективно дело на група от специалисти, които в продължение на много години са мислили върху концепцията на изданието и са работили върху представянето на конкретните леми, които са подбрали, за да бъдат включени в речниковото тяло. Тук е мястото да уточним, че Димитър Димитров не е специалист по латински език. Той е завършил Националната гимназия за древни езици и култури, където е работил върху дипломна работа, чиято цел е била да състави речник на някои понятия, които се срещат в откъси основно от съчинението на Гай Юлий Цезар „Записки за гражданската война” и на Гай Салустий Крисп „Заговорът на Катилина” (общо около 750 думи от над 4400, които включва изданието според текста на задната корица). Разширяването на този речник стои в основата и на настоящото издание. Това не би било невъзможно, стига да имаше поне ясна концепция и систематизация на материала. Всъщност речникът е допълнен с речникови единици, които са заети от интернет издание на руско-латински речник (http://www.ruslat.info/), вследствие на което са включени и думи от средновековния латински език, неолатински, както и медицински термини. Може би е излишно, но нека изясня, че най-съвестно съм споделила тези свои съображения с автора и в този смисъл отговорността за издаването на книгата е изцяло на автора. Впрочем един дребен, но твърде показателен детайл ме накара да се усъмня дали всички нанесени от мен поправки са били взети под внимание. На страница 10, съдържаща списък със съкращенията стои следното: coni. – coniunctivus (съюз) sic!, което аз най-надлежно бях поправила. Освен това в същия списък може да се прочетат и разгърнати съкращения от типа: f – feminum generis (което би следвало да се чете genus femininum), sing. – singularum (което би следвало да се чете singularis)... В този ред на мисли целта, която си поставя авторът с този речник, а именно „да служи като ценно помагало за учениците в Класическата гимназия от всички класове, Италианския лицей, гимназиите с преподаване на италиански език, както и за студентите по класическа и западни филологии, право, богословие, история и археология, философия, културология и медицина” (стр. 8), изглежда (отново меко казано) напълно неоправдана.
По-важният проблем, който изложеното дотук повлича след себе си, е, че използването на името ми като научен редактор на изданието на „Малък българо-латински речник” (въпреки моето изрично несъгласие) означава и некоректно използване на името и авторитета на образователната институция, в която преподавам – Софийския университет и съответно Катедрата по класическа филология. И не на последно място появата на изданието с логото на Университетско издателство „Св. Климент Охридски” означава и некоректно използване на престижа на издателството. Силно се надявам този казус да е прецедент в издателската дейност на университетското издателство и, ако е така, да си остане прецедент. Надявам се също така издателството да намери легитимен начин да обозначава подобни издания, с който и да ги разграничава от онези, преминали през нужните и задължителни научни обсъждания и рецензии в различните образователни звена на университета.
гл.ас. д-р Йоана Сиракова Катедра по класическа филология Факултет по класически и нови филологии Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Нека този (ф)акт да бъде един основателен призив за създаването на един научен и подробен българско-латински речник, от какъвто явно българската общественост има нужда (излезлите през последната година два такива речника не са научно изработени от специалисти в областта на латинския език).

11 ноември 2012

Папа Бенедикт XVI основа Папска академия за латински език


С апостолическо писмо motu proprio от вчера, 10.11.2012 г., папа Бенедикт XVI основа Академия за латински език (Pontificia Academia Latinitatis). Както беше съобщено в края на август, новата академия заменя фондацията "Latinitas", създадена от папа Павел VI през 1976 г. Задачата на Academia Latinitatis ще бъде свързана с разпространението и развитието на латинския език и култура, като подкрепя изучаването на латински език и антични, средновековни, ренесансови и съвременни автори най-вече в духовните семинарии, както и да разширява писмената и говоримата употреба на латинския език в най-различни сфери. Начините, по които тя ще осъществява своята дейност, са чрез организирането на научни форуми, образователни курсове, семинари, изложби и конкурси. Важен момент е използването на съвременните средства за обучение в изучаването на латинския език ("hodierna quoque communicationis instrumenta in discipulis instituendis adhibere, ut sermonem Latinum perdiscant"). Академията ще се ръководи от президент - на тази длъжност е избран ректорът на Болонския университет проф. Ивано Диониджи, а секретар е професорът по латинска литература в Салезианския университет Роберто Спатаро. Редовните членове ще са около 50, а към академията ще премине и издаването на списание "Latinitas".
Ето и целия текст на апостолическото писмо (от официалната страница на Ватикана):

BENEDICTUS PP. XVI
LITTERAE APOSTOLICAE
MOTU PROPRIO DATAE
LATINA LINGUA 
De Pontificia Academia Latinitatis condenda

1. Latina Lingua permagni ab Ecclesia Catholica Romanisque Pontificibus usque est aestimata, quandoquidem ipsorum propria habita est lingua, qui eandem cognoscendam et diffundendam assidue curaverunt, cum Evangelii nuntium in universum orbem transmittere valeret, quemadmodum in Constitutione Apostolica Veterum sapientia Decessor Noster beatus Ioannes XXIII iure meritoque edixit.
Enimvero inde a Pentecoste omnibus hominum linguis locuta et precata est Ecclesia. Attamen christianae communitates primorum saeculorum linguam Graecam Latinamque affatim usurpaverunt, cum illis locis in quibus morabantur universalia essent communicationis instrumenta, quorum ope  Christi Verbi novitas hereditati obviam ivit Romani et Hellenistici cultus.
Romano Imperio occidentali exstincto, Romana Ecclesia non modo lingua Latina uti perrexit, verum etiam quodammodo custos eiusdem et fautrix fuit, sive in Theologiae ac Liturgiae, sive in institutionis et scientiae transmittendae provincia.
2. Nostris quoque temporibus Latinae linguae et cultus cognitio perquam est necessaria ad fontes vestigandos ex quibus complures disciplinae ceteroqui hauriunt, exempli gratia Theologia, Liturgia, Patrologia et Ius Canonicum, quemadmodum Concilium Oecumenicum Vaticanum II docet (cfr Decretum de Institutione sacerdotali, Optatam totius, 13). In hac praeterea lingua, ut universalis Ecclesiae natura pateat, typica forma sunt scripti liturgici libri Romani Ritus, praestantiora Magisterii pontificii Documenta necnon sollemniora Romanorum Pontificum officialia Acta.
3. In hodierno tamen cultu, humanarum litterarum extenuatis studiis, periculum adest levioris linguae Latinae cognitionis, quae in curriculis philosophicis theologicisque futurorum presbyterorum quoque animadvertitur. Sed contra, in nostro ipso orbe, in quo scientia ac technologia praecipuum obtinent locum, renovatum culturae et linguae Latinae studium invenitur, non illis in Continentibus dumtaxat quae proprias culturales radices in patrimonio Graeco et Romano habent. Id diligentius est animadvertendum eo quod non modo academiarum provincia et institutionum implicatur, sed ad iuvenes inquisitoresque etiam attinet, qui ex diversissimis Nationibus et traditionibus proveniunt.
4. Quapropter necessitas instare videtur ut linguae Latinae altius cognoscendae eiusque congruenter utendae fulciatur cura, sive in ecclesiali sive in patentiore cultus campo. Ut hic nisus extollatur et evulgetur, consentaneum prorsus est docendi rationes adhibere aptas ad novas condiciones et provehere item necessitudines inter Academicas institutiones et inquisitores, ut copiosum ac multiforme Latini cultus patrimonium efferatur.
Ad haec proposita assequenda, Decessorum Nostrorum semitas calcantes, hasce per Litteras Apostolicas Motu Proprio datas hodie Pontificiam Academiam Latinitatis condimus, quae Pontificio Consilio de Cultura erit obnoxia. Eam regit Praeses, quem Secretarius iuvat et ii a Nobis nominantur, dum Consilium Academicum illis auxilium fert. Opus Fundatum Latinitas, quod Pauli PP. VI chirographo Romani Sermonis die XXX mensis Iunii anno MCMLXXVI est constitutum, exstinguitur.
Decernimus ut hae Litterae Apostolicae Motu Proprio datae, quibus ad experimentum in quinquennium adnexum Statutum comprobamus, per editionem in actis diurnis “L’Osservatore Romano” evulgentur.
Datum Romae, apud Sanctum Petrum, die X mensis Novembris, in memoria Sancti Leonis Magni Papae, anno MMXII, Pontificatus Nostri octavo.
 
BENEDICTUS PP XVI



Pontificiae Academiae Latinitatis Statutum

Art. I
Pontificia Academia Latinitatis conditur, cuius sedes in Statu Civitatis Vaticanae locatur, quae linguam Latinam et cultum promoveat extollatque. Academia cum Pontificio Consilio de Cultura copulatur, cui est obnoxia.
Art. II
§ 1. Haec sunt Academiae proposita:
a) ut linguae litterarumque Latinarum, quae ad classicos, Christianos, mediaevales, humanisticos et recentissimos pertinent auctores, cognitionem iuvet studiumque provehat, praesertim apud catholica instituta, in quibus vel Seminarii tirones vel presbyteri instituuntur atque erudiuntur.
b) Ut provehat diversis in provinciis Latinae linguae usum, sive scribendo sive loquendo.
§ 2. Ut haec proposita consequatur, Academia studet:
a) scripta, conventus, studiorum congressiones, scaenica opera curare;
b) curricula, seminaria aliaque educationis incepta procurare, etiam iunctis viribus cum Pontificio Instituto Altioris Latinitatis;
c) hodierna quoque communicationis instrumenta in discipulis instituendis adhibere, ut sermonem Latinum perdiscant.
d) expositiones, exhibitiones et certamina apparare;
e) alia agere ac suscipere ad hoc Institutionis propositum assequendum.
Art. III
Pontificia Academia Latinitatis Praesidem, Secretarium, Consilium Academicum ac Sodales, qui Academici quoque nuncupantur, complectitur.
Art. IV
§ 1. Academiae Praeses a Summo Pontifice in quinquennium nominatur. Praesidis mandatum in alterum quinquennium renovari potest.
§ 2. Ad Praesidem spectat:
a) iure Academiae, etiam coram quavis iudiciali administrativaque auctoritate, sive canonica sive civili, partes agere;
b) Consilium Academicum et Sodalium Congressionem convocare eisque praesidere;
c) Congressionibus Coordinationis Academiarum Pontificiarum Sodalis loco interesse atque cum Pontificio Consilio de Cultura necessitudinem persequi;
d) Academiae rebus agendis praeesse;
e) ordinariae administrationi, Secretario opem ferente, atque extraordinariae administrationi, suffragante Consilio Academico necnon Pontificio Consilio de Cultura, consulere.
Art. V
§ 1. In quinquennium a Summo Pontifice nominatur Secretarius, qui in alterum quinquennium confirmari potest.
§ 2. Praeses, si forte absit vel impediatur, Secretarium delegat, ut ipsius vice fungatur.
Art. VI
§ 1. Consilium Academicum constituunt Praeses, Secretarius et quinque Consiliarii. Consiliarii autem a coetu Academicorum in quinquennium eliguntur, qui confirmari possunt.
§ 2. Consilium Academicum, cui Academiae Praeses praeficitur, de maioris ponderis quaestionibus, ad Academiam attinentibus, decernit. Ipsum Rerum agendarum ordinem comprobat, quae a Coetu Sodalium tractanda erunt, qui saltem semel in anno est convocandus. Consilium a Praeside convocatur semel in anno atque quotiescumque porro id saltem tres Consiliarii requirunt.
Art. VII
Praeses, suffragante Consilio, Archivarium, qui Bibliothecarii partes quoque agit, atque Thesaurarium nominare potest.
Art. VIII
§ 1. Academiam constituunt Sodales Ordinarii, qui numerum quinquaginta non excedunt et Academici vocantur, quique studiosi sunt cultoresque linguae ac litterarum Latinarum. Ii a Secretario Status nominantur. Cum autem Sodales Ordinarii octogesimum aetatis annum complent, Emeriti fiunt.
§ 2. Academici Ordinarii Academiae Coetui, a Praeside convocato, intersunt. Academici Emeriti Coetui interesse possunt, at sine suffragio.
§ 3. Praeter Academicos Ordinarios, Academiae Praeses, Consilio audito, alios Sodales nominare potest, qui “correspondentes” nuncupantur.
Art. IX
Aboliti Operis Fundati Latinitas patrimonium inceptaque,compositione editioneque commentariorum Latinitas addita,
in Pontificiam Academiam Latinitatis transferuntur.
Art. X
Quae hic expresse non deliberantur, Codice Iuris Canonici et Status Civitatis Vaticanae legibus temperantur.

(снимката е от адреса http://bgonair.bg/public/files/news/8266/image.jpg)

10 ноември 2012

Още един българско-латински речник


Този месец Университетско издателство "Св. Климент Охридски" издаде "Малък българо-латински енциклопедичен речник" от Димитър М. Димитров. Това е вторият българско-латински речник, който се появява за последната година, след речника на Диян Желязков, за който нашият блог писа тук (речникът на г-н Желязков има и второ издание от септември тази година - виж тук).

Речникът на Димитър Димитров съдържа общо 4400 думи, част от които са илюстрирани. Освен това в приложенията се съдържат карти и информация от справочен характер за римската история, религия, култура.

Речниковата част е оформена във вида на кратки лексикографски статии. Най-голямото предимство е, че са дадени и синоними, където това е възможно. На някои места са приведени и цитати от съчинения на Цезар, Цицерон и Салустий (дадената лексика се базира основно на някои техни съчинения), което е от изключително значение. За съжаление малкият обем не е позволил включването на фразеологизми, каквито речникът на г-н Желязков съдържа.

Книгата е полезен справочник за интересуващите се от латински език и римска древност.

04 ноември 2012

Дьорд Каршаи за старогръцката литература в София

Чуждестранен гост по проекта "Арион" за рецепцията на античната драма в България в класическата филология в СУ. Ето и официалното съобщение:
Катедра Класическа филология и Проект "Арион" ви канят на лекциите на нашия гост-лектор от университета в Печ - Дьорд Каршаи:
Classical philology and communism in Hungary after World War Two. The censorship and the Antigone. - 05.11, 18:30ч. Унгарски културен институт
The Prometheus Bound: a Misunderstood Tragedy of Aischylus - 06.11, 14:00ч. Аудитория 176            
Tragedy and Comedy in the Iliad - 08.11, 14:00ч. Аудитория 176.

Линк към плаката.

28 октомври 2012

Представяне на дисертацията на д-р Вяра Калфина

На Димитровден привечер в 187. аудитория на СУ д-р Вяра Калфина представи защитената си наскоро дисертация на тема "Ритуални аспекти на митологичните мотиви за насилствена смърт в древногръцки културен контекст". Д-р Калфина представи конкретните митове и източници (писмени и археологически), върху които се е концентрирала по време на работата си, а в последвалата дискусия бяха коментирани различни теории за връзката между мита и ритуала. Семинарът беше организиран от Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (АРУКО).

"ΕΛΛΗΝΙΚΑ" - политика и култура на Древна Елада



На 23.10.2012 г. в СУ "Св. Климент Охридски" беше представен първият том от поредицата "Хеленика - политика и култура на Древна Елада" на Ваня Лозанова-Станчева, професор в Центъра по тракология към Института по балканистика на БАН. Благодарение на чудесното полиграфическо изпълнение на Академичното издателство "Марин Дринов" на български вече е налично едно чудесно изложение на историята на Гърция преди гърците, на зараждането на ойкуменето на Древна Елада, на политическото развитие на Атина и Спарта, като към него са прибавени таблици и карти, част от които за първи път се появяват на български. 
Текстът изобилства и с откъси от древни автори (Херодот, Тукидид, Аристотел), които илюстрират представените тези. За първи път на български се появява толкова подробен обзор на най-ранната история на Атина и Спарта, като са приложени съответните хронологически таблици и географски карти. Явно в съответствие с приведените откъси от превода на Херодот, направен от проф. Петър Димитров, повечето антични имена са транскрибирани със старогръцкото им възстановено произношение, а не според традиционния начин.  
Очакваме с нетърпение и следващите две части, които ще говорят за античния театър и старогръцката религия.

21 октомври 2012

Phrontisterium classicum - 22.10.2012


От страницата на Катедра "Класическа филология":

Заповядайте на първата за тази учебна година сбирка на интердисциплинарния семинар Phrontisterium сlassicum, която ще се проведе на 22 октомври, понеделник, от 17 ч. в 176 ауд. На нея ще проведем отложената среща от м. май с нашия колега и талантлив преводач Владимир Атанасов. Той ще говори за "Предизвикателствата на превода от класически езици" и ще сподели опита си от работата с античните текстове и превода им на български език.
(Владимир Атанасов е автор на многобройни преводи от латински и старогръцки - някои от тях са: историята на Тит Ливий - досега са излезли първите осем книги, "Атически нощи" на Авъл Гелий, писмата на Юлиан, "Киропедия" на Ксенофонт, сатири и пародии на Лукиан, речи на Цицерон, "За Светия Дух" на Василий Велики, автор е и на много предговори и най-различни статии, свързани с Античността и античното наследство.)

12 септември 2012

Българско-латински речник (второ издание)


В понеделник излезе на пазара второто издание на Българско-латинския речник на Диян Желязков. Разширеното издание съдържа 18 500 думи и изрази и може да бъде закупено на цена от 36 лева. Ето и обявата

31 август 2012

Ватиканът създава академия за латински език


След като дейността на Ватиканската фондация за латински език (Opus fundatum Latinitas) постепенно затихна, папа Бенедикт XVI най-после обяви това, което дълго се говореше в Курията - а именно създаването на академия за латински език, чиято цел ще е да развива езика и да увеличава неговата популярност сред учени и лаици, организирайки научни семинари и други събития. Тя ще трябва да продължи издаването на Lexicon recentis Latinitatis, в който се публикуват новите думи в латинския език. Все още не е ясна съдбата на списанието Latinitas, което излиза вече почти шестдесет години и през годините е публикувало и статии за България - от бившия апостолически нунций Марио Рици ("Хораций в България"), а и българи са участвали в неговото списване - Милена Минкова, сега професор в университета "Кентъки" в САЩ и поетът Александър Свещаров със свои стихове (преводът на латински е от Иво Братанов).

Явно е, че въпросната академия ще бъде изградена и с помощта на Салезианския университет в Рим, единственият от трите папски университета, който предлага обучение по антична и раннохристиянска литература. Vaticaninsider цитира положителното мнение на Роберто Спатаро, преподавател по раннохристиянска литература в Салезианския университет.

Надяваме се, че дейността на тази бъдеща академия ще допринесе за запазването на дълбоката връзка между съвременната европейска цивилизация и латинския език.

30 юли 2012

Снимки на класиците

Снимки от миналото и настоящето на класиците в България може да видите на адрес: http://kkf.proclassics.org/gallery.php .

27 юни 2012

Савина Петкова, ученичка от НГДЕК, за латинския, философията и studia humanitatis





                                         

Какво за теб беше участието в Хорациевия конкурс във Веноза?

За мен участието в Хорациевия конкурс беше най-високата сцена, на която мога да проявя наученото през годините в НГДЕК като комплексни знания, разбира се. Не става дума само за формален превод от един език на друг (всъщност от латински през български към английски), а по-скоро за прилогане на целия инструментариум, който съм "присвоила" от Гимназията. Възможността да общувам с други хора от Европа, които боравят със същия този инструментариум, да разглеждаме приликите и разликите в подхода си към езика, към класическите езици, това беше нещо изключително ценно, защото НГДЕК като единствена по рода си гимназия в страната наистина няма с кого да се сравнява и по чий критерии да се коригира и актуализира.


Откъде идва интересът ти към римската поезия и към латинския въобще?

Трудно мога да отговоря на този въпрос. Към латинския имам интерес или по-точно обич от момента, в който започнах да го уча. Още от първите си часове в VІІІ клас при г-жа Л.Домарадска. Бих казала, че с него се свързахме по взаимно съгласие и оттогава не сме имали противоречия по никакви въпроси. За римската поезия нещата стоят по малко по-различен начин: когато в ІХ клас по програма трябваше да учим антична литература като цяло, интересът ми към нея беше минимален, чисто формален. Но веднага щом завърших ІХ клас, реших да подходя с любопитство както към гръцките, така и към римските произведения и за моя изненада бях пленена. Принципно съм любител на поезията, така че двете неща идеално се допълниха.


Латинският е все пак само език, т.е. преди всичко средство, чрез което хората общуват. Какви са другите твои интереси?

Моите интереси са все в сферата на общуването. Най-вече бих посочила литературата - цяло разнообразие от жанрове оформя списъка с моите любими книги - постоянно чета, постоянно пиша нещица, не смея да ги дефинирам нито като чисто художествени, нито като чисто научни, по-скоро есеистични творчески петна от букви. Говоря си с книги и с любимите си хора, никак не е лошо. 

                                         


Знам, че през тази година участва и в други олимпиади. Разкажи нещо повече за тях.

Exegi monumentum. Шегата настрана, не очаквах тази година да бъде толкова успешна за мен, но мога само да се радвам на чувството, че целият труд, който съм вложила във всичко, най-накрая се отплаща и то по най-добрия възможен начин. Особено старатие проявявах във всеки кръг на олимпиадата по класически езици в училище от ІХ клас насам, макар че, признавам си, всеки път изпиваше на малки глътки живота, останал у мен (бел.: Савина спечели първото място на олимпиадата по класически езици в НГДЕК тази година). По-голямата изненада за мен беше първото място в олимпиадата по литература, за което решаващ фактор се оказа участието ми през последната учебна година именно благодарение на есеистичния стил, който развих благодарение на философията. И за да стигна до най-голямата изненада: за човек, който в началото на годината беше абсолютно ужасен от това какво е философията, смятам, че постигнах огромен успех и в крайна сметка се преборих с натрапчивото усещане, че не съм на мястото си. Лауреатското място на Националната олимпиада по философия и най-вече участието ми на IPO (International Philosophy Olympiad) в Осло, Норвегия донесе същата същностна  полза както и конкурса във Веноза, но на философско ниво. И забелязах, че за един философ е от огромна полза да бъде класически филолог.


С какво смяташ да се занимаваш занапред?

В контекста на предишния си отговор ще допълня само с това, че желанието ми е да бъда старателна ученичка на studia humanitatis, като точната сфера за това още не съм дефинирала. Но предвид самата кохерентност на понятието, не мисля, че това засега ще представлява проблем.

Благодаря ти, Сави, за отделеното време и за хубавите думи!
Благодаря ти, Митко, за прекрасните въпроси, за мен беше удоволствие да отговарям!

Интервюто взе Димитър Драгнев

16 май 2012

Награда за Глория Георгиева, НГДЕК и България от Цицероновия конкурс в Арпино

Глория-Никол Георгиева, ученичка от XI клас на НГДЕК "Константин Кирил Философ" бе отличена с почетна награда на ΧΧΧΙΙ-то издание на Международния Цицеронов конкурс по превод от латински език в град Арпино, Италия. Заедно с другия български участник Красимир Иванов, също ученик от XI клас на НГДЕК (и преподавател г-ца Каменка Рангелова) те се състезаваха с още 270 души от цяла Европа. Текстът, който участниците трябваше да преведат и коментират, е от съчинението "De re publica" на Цицерон - можете да го видите тук: http://www.certamenciceronianum.it/index.php?option=com_content&task=view&id=242&Itemid=136 . На страницата на конкурса са публикувани и много снимки. Поздравления! Gratulamur!

10 май 2012

Certamen Horatianum MMXII

Нели Александрова и Савина Петкова, ученици от XI клас на НГДЕК "Константин Кирил Философ" (с преподавател д-р Лидия Домарадска) достойно представиха училището си и България в тазгодишното издание на конкурса за превод от латински и коментар на стихове от Хораций в неговия роден град Веноза (Venusia) в Италия. Те се състезаваха заедно с ученици от Италия, Хърватска, Румъния, Португалия и други европейски страни. Очаквайте скоро и снимки!

12 април 2012

Lingua Latina viva

В днешно време можем да разграничим няколко сфери на употреба на латинския език:



Първата и най-важна е употребата му като общ език на всички учени хора и особено на тези, които се занимават с литература. Това е т.нар. Res publica litterarum – идеята за обща „Държава на литературата“ на всички, които се занимават с античното наследство и със всички онези неща, които ни правят хора – т.е. studia humaniora/humanitatis. Тази идея се появява у Сенека (Ot. IV, 1. "Duas res publicas animo complectamur, alteram magnam et uere publicam qua di atque homines continentur, in qua non ad hunc angulum respicimus aut ad illum sed terminos ciuitatis nostrae cum sole metimur, alteram cui nos adscripsit condicio nascendi"), интерпретирана е от Августин, възродена е от Петрарка (Petr. Fam. 9, 13), после се появява у всички хуманисти (например L. Vallae Elegantiarum Latinae linguae libri sex, Praefatio). Латинският език се употребява от науката активно до 30-те години на XIX в. (например думата electricitas първо е употребена от Гаус на латински, а после влиза в останалите европейски езици). След това продължава да се използва активно във филологията, философията и литературата. Дисертации и най-различни други научни съчинения се пишат на латински, а той е и езикът на образованието в редица учебни заведения. Един съвременен пример е академията "Вивариум новум" в Италия (www.vivariumnovum.it).



Втората употреба е литературният латински език – литература на него се създава от времето на Апий Клавдий Цек (края на IV в. пр.Хр.) до днешно време без прекъсване. След епохата на хуманистите, които творят във всички жанрове без изключение (Петрарка даже надминава великия Цицерон, тъй като пише трактати, писма, речи, лирика, епически поеми, пътеводители и диалози), в последните векове като че ли преобладава поезията. В това отношение знаменити са творбите на Джозуе Кардучи, италианският поет нобелист от началото на XX в., голяма част от неговото творчество е на латински, или пък Джовани Пасколи, който е знаменит и с италианските, и с латинските си творби (можете да видите тук: http://www.mauriziop...ti/carmina.html).



Третата употреба е разговорният латински като начин за изучаване на езика. Това по никакъв начин не е изкуствена употреба, тъй като тя се е използвала (за начало под формата на диалози, а после с упражнения в писане на текстове и подготвяне на речи на различни теми) от хуманистите, които несъмнено са знаели латински по-добре от нас, а после е продължила да се прилага в най-различни форми. Материалите и книгите за това са безброй. Най-ярък пример са учебниците на датчанина Hans Orberg (1920-2010), който още през петдесетте години е натоварен да приложи системата The Natural Methode към латинския език (www.lingua-latina.dk). И тук се стига и до една подробност - не е вярно, че има някои неща, които не могат да се кажат на латински – и той, както всички езици в постоянна употреба се развива и има държава, в която е официален – Ватикана, която публикува речници, с които конституира настоящия език. За всичко има думи, повечето от които се намират още у античните или у малко по-късните автори. Или казано на латински, Latine omnia dici possunt. Освен това, когато се общува рядко се налага да се употребяват някакви особени и специализирани съвременни думи (броят на тези думи се свежда може би до 40-50 във всекидневна употреба), още по-малко това става в часовете по самия език, чийто език се базира само на това, което виждаме в книгите. В България за съжаление сме възприели немската традиция от XIX в., която изхожда от граматиката, а не я ползва като помощно средство, каквото следва да бъде.



4. Останалите употреби се свеждат до медицината, ботаниката, зоологията, правото, както и до употребата в тържествени случаи – кратки поздравителни речи, надписи, грамоти и документи (или пък татуировки).



Ето и една страница, в която всичко ставащо по света се отразява на латински: http://ephemeris.alcuinus.net/.
А ако някой иска да упражнява своя латински, нека да заповяда тук: http://lingualatina.freeforums.org/hic-loquamur-latine-f7.html .

30 март 2012

Встъпителна лекция на проф. Петя Янева

На 02.04.2012 г. от 16:30 ч в 176. аудитория на СУ новоизбраният професор по старогръцки език проф. Петя Янева ще изнесе своята встъпителна лекция на тема: "Формиране на гръцката търговска терминология (въз основа на материали от архива на Константин Фотинов)".

20 март 2012

Phrontisterium Classicum - 26. март

От страницата на катедра "Класическа филология" на СУ:

Уважаеми колеги,




Заповядайте на поредната сбирка на нашия интердисциплинарен семинар Phrontisterium classicum, която ще се проведе на 26 март (понеделник), този път от 18 ч. в 176 ауд. На нея д-р Армен Казарян, ръководител на Катедра "Антична и средновековна архитектура" в Изследователския институт по теория на архитектурата и градското строителство към Руската академия по архитектура и строителство в Москва, ще изнесе лекция на тема "10th-11th Century Architecture on the Balkans and its Armenian Counterpart: the Enigma of Similarities".

15 март 2012

Приятели на Certamina Latina

Във Facebook тече кампания за набиране на средства за тазгодишното участие на ученици от НГДЕК в конкурсите по латински език в Италия (Арпино, Веноза и Сулмона). Ето и повече данни:

Къде: Класическата гимназия


Кой: Най-силните ученици

Кога: април-май 2012

Цел: Участие в Certamen Ciceronianum (Arpino), Certamen Horatianum (Venosa), Certamen Ovidianum (Sulmona)

Средства: ок. 1300 евро или 6 самолетни билета София-Рим-София

Срок: март 2012

Сметка: УниКредитБулбанк с IBAN BG12UNCR9660017250910 (лева)

УниКредитБулбанк с IBAN bg70uncr9660417250900 (евро)

По регламент участват по двама ученици и по един придружаващ ги учител. Училищният бюджет поема таксите за участие, пътните и командировачните разходи на учителите. Нощувките и храната са за сметка на организаторите, с изключение на Сулмона, където са за сметка на учениците
 
Може да се присъедините и към самата група във Facebook: http://www.facebook.com/certamina

Избираем курс “Класическо образование и идея за класическа древност в България”

През летния семестър в СУ "Св. Климент Охридски" се провежда за първи път един доста интересен избираем курс за класическото образование и въобще за класическото в България. Водещ е доц. д-р Николай Гочев. Ето и програмата:

“Класическо образование и идея за класическа древност в България”




Анотация:



Курсът се съсредоточен върху състоянието на университетското класическо образование през времето от края на 80-те години на ХІХ в. до края на 40-те през ХХ в.



Обръща се внимание на основните насоки в изследванията, преподаването и преводите от класическите езици; на интереса към античността в средите на интелигенцията; на начините за представяне и обсъждане на античното наследство. Прави се опит да се посочат различните отношения и концептуални подходи към античността; кои от тях доминират сред специалистите и интелигенцията, и защо; кои са причините за смяна на доминиращите подходи.



Прави се преглед на източниците за такова проучване – научни трудове, преводи, популярни публикации, мемоари.



Тематичен план:



1. Отношение към класическата древност през Възраждането. Възможности за образование, преводи и изследвания.



2. Поставяне на основите на класическото образование след Освобождението. Чужденци-античници в България. Гимназиалното образование.



3. Университетски курсове от основаването на СУ до началото на второто десетилетие на ХХ в.



4. Класическото образование между двете войни. Положението в СУ.



5. Преводите от класически езици до началото на 40-те



6. Интелигенцията и нейният интерес към античността. Популяризиране на античното наследство. Дейността на Ал. Балабанов.



7. Списание “Прометей” – замисъл, теми и автори.



8. Перспективите пред класическото образование през втората половина на 40-те години



9. Източници за проучване на предмета.





Основна библиография:



Ангелов, Д. Спомени. “Парадигма”, 2004



Арнаудов, М. История на Софийския Университет „Св. Климент Охридски” през първото му полустолетие 1888-1939.



Балабанов, Ал. Студии, статии, пътеписи, писма. “БП”, 1978



Бешевлиев, В. Погледъ върху историята на класическите студии въ нашите земи. Сп. “Прометей”, год. ІІІ, кн. VІ. 1939



Богданов, Б. Класическото образование в България. Сп. “Прометей”, 1, 1999; също в: Университетът – особен свят на свобода. НБУ, 2006



Боров, Т., Сестримски, И. съст. Ал. Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците. “БП”, 1986



Велков, В. Специалността Класическа филология 1946-1950. В: Спомени за Софийския университет. Т. І. УИ “Климент Охридски”, 1988



Венедиков, Ив. Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. “Христо Ботев”, 1993



Георгов, Ив. Алманах на СУ, 1888-1928. С., 1929



Геров, Б. Из историята на класическото образование в България от Освобождението до днес (учебници и преводи лат. ез.). “Прометей”, 1940



Дечев, Д. Развой на класическата филология. ГСУ, 1922



Михайлов, Г. Проф. Ал. Балабанов. В: Спомени за Софийския университет. Т. І. УИ “Климент Охридски”, 1988



Николова, А., съст. Преводна рецепция на европейските литератури в България. Класическа литература. БАН, 2002



Ничев, Ал. Методологически въпроси в областта на античната литература. Сп. “Септември”, май 1950



Попов, Н, Пиронкова, М. Образователната система в България. Бюро за педагогически услуги, 2007.



Тъпкова-Заимова, В. Класическото образование преди, по време и след епохата на социализма. Интервю на Зоя Христова-Димитрова, взето през декември 2007 - http://kkf.proclassics.org/history02.php



Iv Ilchev and oth. University of Sofia St. Kliment Ohridski: the first 120 years. St. Kliment Ohridski UP, 2008



Сп. “Прометей”, 1937-1943

19 февруари 2012

Лекция за работата с текстове от епохата на Ренесанса

От страницата на Катедра "Класическа филология":

Уважаеми колеги,




На 20 февруари (понеделник) от 17ч. в 176 ауд. ще се проведе поредната сбирка от нашия интердисциплинарен семинар Phrontisterium Classicum. На нея д-р Горана Степанич от Университета в Пула, Хърватия, ще изнесе лекция на тема Editing a Renaissance Commentary Text - Problems, Solutions and Challenges.



Заповядайте!


12 януари 2012

Гост-лектор по програма "Еразъм"



През следващата седмица специалност "Класическа филология" в СУ ще има гост-лектор по програма "Еразъм". Д-р Бартош Авианович от университета "Николай Коперник" в Торун ще изнесе поредица от лекции на разнообразна тематика. Заповядайте!

05 януари 2012

Честита Нова година!

Екипът на "Античността в България" ви пожелава успешна 2012 година!

Quod bonum, felix, faustum, fortunatumque sit omnibus! 

ΑΓΑΘΗΙ ΤΥΧΗΙ! 

Популярни публикации

Общо показвания