Днес е откриването на новата библиотека на специалност "Класическа филология"

От страницата на Катедрата:

И една бележка - всъщност 187. аудитория е мястото на историческата читалня на библиотеката към специалността, във времето, когато сградата на Ректората не е изпитвала такъв недостиг на аудитории, както сега. С настоящото обновяване имаме едно завръщане към традицията. Bonis auspiciis! 

Марион Дапсенс, учителка от Белгия: "В България класиците изглеждат щастливи."

Марион Дапсенс, магистър по класическа филология на университета в гр. Лувен-ла-ньов, Белгия, и преподавател по класически езици, беше в България през септември, за да преподава на български ученици в Лятната школа по класически езици, проведена в Боровец. Тя сподели своите мисли за преживяното, за класическото образование в България и за своя опит в Белгия. Оригиналът на латински може да видите в края публикацията.

Какво те доведе тук в България за Лятната schola?

За да съм честна, първоначално дойдох от любопитство да видя както една нова държава, град и университет и да срещна нови хора, така и да видя как древните езици се преподават в друга страна. Обичам много латинския и старогръцкия език и литература и смятам, че те са ми били от голяма полза в живота, затова желая сега, след като съм получила от тях толкова и такива полезни неща, по някакъв начин да дам нещо на изучаващите тези езици. Разбрах, че в тази schola мога да бъда полезна на своя приятел Димитър Драгнев, който се занимава активно с латинския език; защото много хора говорят латински и искат да опазят езика, но малко са тези, които наистина предприемат и организират нещо.

Какво можеш да разкажеш за schola-та и кое е това, което най-много ти хареса?

Много ми хареса да обучавам ученици, чийто език аз самата не знам; вълнуващо беше, понеже знаех, че може да общуваме само на латински –  защото съм преподавала латински на латински, но на ученици, които говорят и френски, т.е. имащи същата основа като мен. Смятам – и то заслужено – че опитът, който получих сега, беше много важен за мен.

Успя да посетиш и Софийския университет и да научиш повече за класическото образование в България. Какво смяташ за това?

Софийският университет, макар и да е единственият в България, който предлага класическа филология като специалност, има младежки дух. Понякога класическите катедри изглеждат като старци, очакващи смъртта, които виждат, че идват все по-малко и по-неподготвени студенти, и програмата не им помага за бързи печалби в работата след това, но въпреки всичко тихо търпят съдбата си и не предприемат нищо, за да преодолеят положението. В София обаче, макар и да има малко студенти, библиотеката е богата, хората изглеждат щастливи.

Защо си се концентрирала в изучаването на латинската и старогръцката литература и с какво друго се занимаваш?

Случайно започнах да уча тези езици в държавно училище; не ми харесваха, но ги смятах за „необходимото зло“. В Schola Nova – за която после ще разкажа – те се изучават по един жив начин и така ги заобичах, че на третата година реших да се запиша да уча класическа филология. В началото ми харесваха самите езици, граматиката и културата, но постепенно видях от какво и колко голямо значение е литературата, която е написана на тези езици, че тя е основата на европейската култура за 20 века. Видях и връзките и общуването между младежите в Европа, които говорят латински и имат общи интереси; забелязах също, макар че това като че ли е на второ място, че античната литература има отлично влияние върху младите хора. Всички тези неща ме накараха да изучавам и обичам класическите езици.

Сподели нещо за Schola Nova, за Insula Latina и за университета в град Лувен-ла-ньов.

Schola Nova е основана преди 20 години от Стефан Фейе, тогава преподавател в консерваторията в Леоден, който не успял да намери в Белгия добро място с класическо образование за своите синове. При нас тези езици се изучават в много училища, но малко часове и зле. Schola Nova, както и другите училища, е искала да предложи предмети като френски, английски, холандски, математика, природни науки, история, география, музика, но преди всичко латински и старогръцки по начина, по който те са преподавани в Белгия преди 60 години; основателите са искали също да се говори и преподава на латински – това, което в нашата страна не съществува от сто години – тъй като са убедени, че по един жив начин тези езици се изучават по-бързо и по-лесно. Първата година е имало само един ученик, после трима, петима, тази година са 60. Това училище е изцяло частно и свободно; освен това приема както ученици, така и преподаватели от други държави.

Моята сестра Одилия, съученикът ми Юлиан и аз, след като приключихме обучението си в Schola Nova и в Accademia Vivarium Novum, искахме да продължим да говорим на латински и да направим така, че и други студенти да могат да го правят. Затова решихме да основем нещо като кръжок по латински, който се казва Insula Latina Neolovaniensis. В тази Insula обичайно организираме изцяло латински (понякога и гръцки) вечери за съученици и приятели, а и за всички изучаващи латински; на тях предлагаме не само вечеря, но текстове, игри и песни на латински.

Накрая, кажи дали България ти е харесала. Би ли искала да се върнеш отново в нашата страна?

Разбира се, България много ми хареса. Ако това събитие се повтори – дано! – надявам се, че ще мога да участвам отново.

Въпросите зададе Димитър Драгнев

Qua re permota venisti ad scholam aestivam in Bulgariam?

Ut verum dicam, primum curiositate ducta veni, curiositate cum videndae novae civitatis, urbis et universitatis et alios homines conveniendi, tum inspiciendi quo modo docerentur linguae antiquae alia in terra. Sermones scriptaque Latina et Graeca perdiligo, eosque video mihi multum in vita profuisse, quare cupio nunc, tantis et tot beneficiis acceptis, quodam modo aliquid dare his linguis hisque studentibus. Comperi me illis scholis posse auxilio esse amico Demetrio Dragnev, qui Latinitatem vivam active colit; nam multi Latine loquuntur linguamve servare volunt, sed pauciores inveniuntur qui aliquid revera suscipiant et instituant.

Quid praecipui de hac schola narrare potes et quid est quod tibi maxime placuerit?

Mihi maxime placuit docere discipulos quorum linguam ipsa ignorarem ; mihi quoque maximum excitabat studium, cum scirem nos lingua Latina solum communicare posse. Iam enim linguam Latinam docueram, etiam Latine, at discipulos Gallice etiam loquentes, et eo eadem fundamenta habentes ac mea ; puto – et merito quidam – hanc experientiam maximi momenti fuisse.

Potuisti etiam Universitatem Sophiensem visitare necnon quaedam de statu linguarum classicarum in Bulgaria sciscitare? De his quid sentis?

Universitas Sericensis, quamquam unicae est quae adhuc proponit studentibus programma philologiae classicae, iuventutem redolet. Nam aliquando videntur facultates classicae quasi senes mortem expectantes, quae vident discipulos pauciores et minus docti pervenire, programma suum non iuvare statum ad pecuniam faciendam, sed fatum quasi silentio patiuntur, neque quicquam faciunt ut id vitent. Serdicae autem, quamquam pauci discipuli philologiae classicae nomen dant, bibliotheca est locuples, homines laeti videntur.

Qua de causa litteris Latinis et Graecis strenue operam das et quibus aliis rebus studes?

Casu coepi his linguis in schola publica operam dare; mihi sane displicebant, sed censebam has esse quasi “malum necessarium”; in Schola Nova – de qua aliqua dein verba faciam –  cum hae modo vivo docerentur, eas adeo diligere coepi ut tertio anno Litteris classicis apud Universitatem operam dare statuerem. In initio, mihi placebant sermones ipsi, grammatica et cultus; at paulatim vidi quanta quantique momenti scripta et litterae extarent; has esse quasi fundamenta cultus Europaei per viginti saecula. Vidi etiam commercia et vincula inter iuvenes Europaeos Latine loquentes et studium commune habentes; animadverti etiam, quamquam hoc argumentum secundum habetur, linguas antiquas optimos habere effectus in animos iuvenum. Haec omnia me duxerunt ad linguas classicas perdiscendas et diligendas.

Profer, quaeso, quaedam verba de Schola Nova, de Insula Latina, de Universitate Neolovaniensi?

Scholam Novam ante viginti annos condidit Stephanus Feye, tum in Conservatorio Leodiensi professor, cum studia Graeco-Latina valida suis filiis in Belgio non iam inveniret. Nos in multae scholae docentur hi sermones, sed paucum et male. Schola Nova, tamquam ceterae scholae, proponere cupiebat linguam Gallicam, Anglicam, Batavicam, res mathematicas, scientias, historiam, geographiam, musicam, sed praesertim linguam Latinam et Graecam, modo quo docebantur in Belgio ante sexaginta annos; conditores volebant etiam Latine loqui et docere, id quod in nostra civitate iam centum annum non extabat; persuasum habebant linguas modo vivo multo rapidius et facilius disci. Primo anno unus fuit discipulus, dein tres, quinque, ad sexaginta usque, hoc anno. Haec schola omnino privata et libera est; accipere solet etiam cum discipulos tum magistros ex aliis civitatibus.

Soror mea Odilia, Julianus condiscipulus et ego, studiis in Schola Nova et in Vivario Novo perfectis, Latine loqui pergere voluimus et efficere ut alii studentes idem facere possent. Quare decrevimus nos condere quasi circulum Latinum, c.n. Insula Latina Neolovaniensis. In hac Insula cenas omnino Latinas (et interdum Graecas) apponere solemus condiscipulis, amicis, dein omnibus Latinitatis studiosis; eis non solum cenam, sed etiam textus, ludos et carmina Latina proponimus.

Dicas, in fine, placueritne tibi Bulgaria. Velisne aliquando in nostram terram redire?

Perplacuit mihi sane Bulgaria, omnibus de causis quas supra explicui. Si iterabitur tale inceptum – quod utinam fiat! – spero me huic iterum participare posse!

Нова международна асоциация Humanitas Renascens

На 08. ноември в Рим, в историческата Villa Mondragone беше основана нова международна асоциация за развитието на studia humanitatis, която ще носи името Humanitas Renascens. Сред многобройните цели, които тази нова съобщност си поставя, са развитието на класическото образование в Европа и по света, разпространение на ценностите на европейската култура, натрупани през вековете от Античността досега, прокарване на нови пътища, чрез които тези ценности да достигат до младите хора и да бъдат движеща сила в обществото въобще. 

Studia humanitatis е израз, създаден във времето на Ренесанса, с който се обозначават онези дисциплини, занимаващи се с всичко, което прави човека човек. Организацията се създава по идея Accademia Vivarium Novum, с помощта на Università degli Studi di Roma Tor Vergata.

За основаването на асоциацията в Рим се събраха представители от различни страни - Италия, Бразилия, Германия, Австрия, Португалия, Нидерландия, Франция, Хърватска, Китай, Чехия и други. Представител от името на България беше Димитър Драгнев, B.A. по класическа филология на СУ "Св. Климент Охридски". Ето думите, с които той се обърна към присъстващите (на латински, по-долу превод на български):

In primis gratias ingentes agere velim Aloisio Miraglia professori et omnibus, qui hunc conventum instituistis. Mihi maximo honori necnon gaudio est vos salutare meo nomine et nomine Universitatis Sophiensis, urbis capitalis Bulgariae Divinae Sapientiae dicatae. Nos in Bulgaria maxime huic novae societati condendae favemus nec tantum verbis, sed quod est maioris momenti etiam rebus. Memoria enim tenemus nostros atavos – Sanctum Cyrillum, Sanctum Methodium et Sanctum Climentem Achridensem dico – qui saeculo nono alphabetum Cyrillicum confecerunt Sacramque Scripturam in sermonem vernaculum Paleobulgaricum verterunt, ut postea his litteris humanitatem non tantum in nostra terra, sed ad Mongoliam et ad Mare Pacificum usque propagarent.

Credo nos una posse illum locum Pici Mirandulensis in illius Orationi de hominis dignitate, quo verbis Dei dicit: “Nec certam sedem, nec propriam faciem, nec munus ullum peculiare tibi dedimus, o Adam, ut quam sedem, quam faciem, quae munera tute optaveris, ea, pro voto, pro tua sententia, habes et possideas" (Pici Mirandulensis Orat. de hominis dignitate, 18.) ita ad effectum adducere, ut hoc in loco necnon in omnibus inceptibus societatis sit spatium liberum, in quo iuvenes totius orbis terrarum amore humanitatis ardentes, suum amorem (et proprium indolem) colant, amplificent, divulgent. Consentire quoque maxime velim his verbis, quod humanitas et notio humanitatis fines Europae late excedat. Nam poeta maximus Persarum Saadi Shirazi qui saeculo decimo tertio vixit hos prorsus versus conscripsit:

تن آدمی شریف است به جان آدمیت

نه همین لباس زیباست نشان آدمیت

Tan-e adami sharif ast be jan-e adamiyat;

Na hamin lebas-e ziba ast neshan-e adamiyat.

ubi illud "adamiyat" significat idem atque humanitas, “adam” enim Persice homo sibi vult.  His verbis poeta dicit non vestem pulchram, sed anima nobilis hominem verum hominem reddere. Cuius rei postea et Aeneas Silvius Piccolomini in sua fabula Romanensi “De duobus amantibus”, et Thomas Morus in sua “Utopia” mentionem fecerunt.

Gratias vobis ago! 

Romae, a.d. VI Id. Nov. AD MMXIV

На първо място искам да благодаря на проф. Луиджи Мираля и на всички, които организираха тази конференция. За мен е голяма чест да Ви поздравя от свое име и от името на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В България изключително подкрепяме това ново начинание не само на думи, но и на дела, защото в паметта ни са нашите предци – Св. Константин Кирил, Св. Методий, Св. Климент Охридски, които през IX в. създадоха славянската писменост и преведоха Светото Писание на старобългарски език, така че след това чрез тези букви да разпространят humanitas не само в нашата страна, но дори чак до Монголия и до Тихия Океан.

Вярвам, че можем да осъществим на дело онова място от „Речта за достойнството на човека“ на Джовани Пико делла Мирандола, в която той чрез думите на Бога казва: „Нито определено място, нито собствено лице, нито определено призвание ти дадохме, о Адаме, така че ти сам което място, което лице и които призвания поискаш, тях по своето желание и своето мнение да притежаваш“ („Реч за достойнството на човека", 18.). Така на това място тук, както и във всички начинания на съобщността млади хора от целия свят, водени от любов към тази humanitas, да  развиват, поддържат и разпространяват нея и своите собствени таланти. Бих искал силно да се съглася с казаните думи, че самата идея за humanitas далеч надхвърля границите на Европа. Защото един от най-великите персийски поети Саади Ширази, живял през XIII в., е написал следните стихове:

تن آدمی شریف است به جان آدمیت

نه همین لباس زیباست نشان آدمیت

 Tan-e adami sharif ast be jan-e adamiyat;

Na hamin lebas-e ziba ast neshan-e adamiyat.

където думата "adamiyat" означава същото каквото и humanitas, защото „adam“ на персийски означава човек. Чрез тези думи поетът казва, че не красивата дреха, а благородната душа прави човека човек. Това по-късно споменават и Енеа Силвио Пиколомини в своя роман „За двамата влюбени“, и Томас Мор в своята „Утопия“.

Благодаря Ви!

Рим, 08.11. 2014 г.  

"Одисея" - изложба в Народната библиотека

Утре, 28.10., в 11 ч в Народната библиотека ще бъде открита изложба, посветена на "Одисея" на Омир, организирана от Европейската комисия. Целта ѝ е да покаже мястото на творбата в европейската култура. В изложбата са включени издания на поемата на 24-те официални езици на Европейския съюз. Ученици от НГДЕК "Константин Кирил Философ" и студенти от специалност "Класическа филология" на СУ ще представят откъси от творбата. Изложбата ще остане до 05. ноември, когато продължава към следващата си европейска дестинация.

(Жалко, че доколкото става ясно, в изложбата няма издание на езика на оригинала - старогръцкия. Нищо не може да илюстрира така добре общите корени на европейската култура както класическите езици.)

Междувременно режисьорът Александър Морфов споделя в интервю за БНТ, че възнамерява да направи спектакъл по Омировата поема, тъй като темата изключително много го вълнува. 

Криси, ученичка в НГДЕК: Лятната schola съчета по отличен начин полезното с приятното

Кристина Нейчева е ученичка в Х клас на НГДЕК и през лятото взе активно участие в Лятната schola по класически езици. Тя също разказа своите впечатления от школата и това, което според нея е било най-важното през тези седем дни.

Защо реши да участваш в Лятната школа по класически езици?

Звучеше интересно, а и исках да видя на какво ниво съм и да опитам максимално да го подобря.

Как протече събитието за теб и изпълниха ли се твоите очаквания?

Ако трябва да съм честна, в началото имах известни притеснения.  Мислех си, че ще ми е трудно и ще се чувствам не на място, понеже действително класическите езици не са ми сила. Школата обаче надмина очакванията ми. Обстановката отлично ни предразположи за добро усвояване на материала с минимални усилия, като до такава степен съчета полезното с приятното, че и да исках, не можех да ги разгранича. Така че не съм скучала в нито един момент – най-малко по време на уроците.

Беше ли предизвикателство за теб участието на преподаватели от чужбина и това, че повечето от часовете се провеждаха на латински?

Определено си беше предизвикателство. Отначало си мислех, че ще е невъзможно да се разбера с някого на латински, но това съвсем не беше така. Абел, Мариола (Абел Схуте и Мариола Дапсенс, чуждестранните преподаватели, които взеха участие в школата), а също и Вие ни показахте тази страна на латинския, която никой учител досега не беше, а именно говоренето, и ни убедихте, че този език може да намери приложение. И така накрая на школата вече се разбирахме без проблем. Естествено, седем дни съвсем не бяха достатъчни, за да се научим да говорим на латински (приемете това като намек следващият лагер да е поне две седмици), но смея да твърдя, че сега го разбирам много по-добре.

Кое е най-важното, най-ценното нещо, което научи по време на тези седем дни? 

Научих ужасно много неща, но предполагам най-важното бе именно това, че за да вникнеш в даден език, трябва да говориш на него.

Разкажи какви са твоите интереси извън латинския и старогръцкия и с какво обичаш да се занимаваш през свободното си време?

Обичам да чета, рисувам, да слушам музика и да танцувам. Също така обичам и да пиша, но вече все по-трудно намирам вдъхновение.

Благодаря за интервюто!

Въпросите зададе Димитър Драгнев

Гергана Богданова, alumna на НГДЕК, студентка: "По време на Лятната schola научих много неща, докато се забавлявах"

Гергана Богданова е завършила НГДЕК, профил "Латинистика" през 2013 г., сега е студент по класическа филология в СУ. Тя също реши да сподели мнението си за Лятната schola по класически езици, за участието си в Овидиевия конкурс по превод миналата година, както и за своите интереси извън класическите езици.

Защо реши да участваш в Лятната школа по класически езици?

Реших да участвам в Лятната школа по класически езици, защото ми се видя като една чудесна възможност да се занимавам с това, което харесвам, да се запозная с хора, които споделят интереса ми към латински и старогръцки език, както и да се откъсна за малко от града, като бъда на едно прекрасно място сред природата.

Как протече събитието за теб и изпълниха ли се твоите очаквания? Кое е най-важното нещо, което научи по време на тези седем дни?

Събитието протече на много високо ниво. Бяха съчетани сериозните занимания с класическите езици с интересни игри и предизвикателства, които затвърждаваха знанията ни. Очакванията ми се преизпълниха, защото научих много неща съвсем неусетно, докато се забавлявах. Най-важното, което научих е, че говоренето на един език го разкрива много по-цялостно от обичайния превод с речник.

В Лятната школа повечето от часовете се провеждаха на латински. Как гледаш на тази активна употреба на езика в днешно време и струва ли си един млад човек например да комуникира със свои приятели в Европа и по света именно на латински?

Употребата на латински е изключително полезна за задълбоченото разбиране на всички произведения, написани на този език. По време на школата разбрах, че латинският е напълно достатъчен, за да могат двама души да общуват, което всъщност е целта на всеки език. Затова си струва да си говориш с приятели на латински, както на всеки друг език.

Преди две години ти участва и в Certamen Ovidianum (конкурсът по превод на текстове от Овидий) в град Сулмона в Италия. Какво преживяване бе за теб това участие?

Участието си мога да опиша с една дума – незабравимо. Това беше най-вече благодарение на прекрасното отношение на всички към нас, безупречната организация и досега с родното място на Овидий – Сулмона, което е едно от най-очарователните и гостоприемни градчета, където съм била. Всички участници разбрахме гордостта, с която Овидий казва: „Sulmo mihi patria est.”

Разкажи нещо за своите интереси извън латинския и старогръцкия. С какво смяташ да се занимаваш, след като завършиш университета?

Интересите ми извън латинския и старогръцкия са пътуването и разглеждането на нови места с хубава компания, рисуването, правенето на снимки, четенето на интересни книги, латино танците, както и много други неща. Не съм решила с какво ще се занимавам, след като завърша университета. Засега уча това, което ми е интересно и приятно, и се надявам да стана достатъчно добра в него, така че да имам повече възможности за реализация.

Въпросите зададе Димитър Драгнев

Красимир Иванов, възпитаник на НГДЕК, студент: "Латинският се научава много по-лесно, когато се използва активно"

Красимир Иванов (в средата) по време на един от античните празници в НГДЕК

Красимир Иванов е завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ", профил "Латинистика" през 2013 г., сега учи класическа филология в СУ "Св. Климент Охридски", а от следващия месец заминава на едногодишно обучение в Академия Vivarium Novum в Рим (https://vivariumnovum.net/ ). Днес той сподели впечатления от участието си в Лятната школа по класически езици, която се проведе в началото на този месец. 

Защо реши да участваш в Лятната школа по класически езици?

Реших да участвам в Лятната школа по класически езици, защото ми звучеше интересно, а и ми се щеше да прекарам една седмица с хора от гимназията и, така да се каже, пак да се върна в нея за малко. Интересна ми беше програмата на заниманията и се надявах, че ще ми бъде полезно упражнение в хубава среда!

Как протече събитието за теб и изпълниха ли се твоите очаквания? Кое е най-ценното нещо, което научи по време на тези седем дни? 

Школата надхвърли моите очаквания. Организацията беше на изключително високо ниво, хората бяха много добри и разбрани и нещата се случваха много лесно. Не очаквах, че почти всичко ще бъде на латински, това беше много полезно упражнение! За седем дни не се научихме да говорим достатъчно добре езика, но поне аз започнах да разбирам много по-гладко както живата реч, така и текстовете. Говоренето те кара да научиш и разбираш езика и то се случва някак спонтанно.

В Лятната школа повечето от часовете се провеждаха на латински (а тези по старогръцки – и на старогръцки). Съвсем скоро ти заминаваш за едногодишно обучение в Accademia Vivarium Novum в Рим, където всички занимания и дори всекидневното общуване са само на латински. Как гледаш на тази активна употреба на езика в днешно време?

За да може един човек да каже, че владее един език, трябва да може и да чете, и да говори. Латинският е много красив език и би било хубаво повече хора да могат да го използват като средство за общуване, да не говорим колко по-лесно се научава, когато се използва активно! Често съм си мислил също, че би било хубаво като lingua franca да не се използва езика на някоя нация, защото това е малко нечестно - така едни хора са по-привилегировани от други. Смятам, че един по-лесен и опростен вариант на латинския би бил добра алтернатива за такъв език.

Преди две години ти участва, представяйки България и в Certamen Ciceronianum в Арпино (най-известният конкурс за превод от латински в Италия). Какво преживяване бе за теб това участие?

Това беше едно наистина вълнуващо преживяване! Събрахме се почти 300 младежи от цяла Европа и всички се чувствахме като една общност! Спомням си как се събирахме и играехме разни игри, как се опитвахме да се разбираме на латински, каква атмосфера цареше в градчетата тогава! Домакините ни бяха организирали много интересна  програма с обиколки на цялата област. И точно тогава разбираш, че цялото време прекарано над книгите си е струвало, чувстваш се благодарен на всички, които са ти помогнали да успееш. Запознах се с много интересни хора там, беше ми много полезно и от тази гледна точка.

Разкажи какви са твоите интереси извън латинския и старогръцкия и с какво обичаш да се занимаваш през свободното си време.

Ами какво обичам...обичам да чета книги, интересувам се много от антична и българска история, обичам да се разхождам с приятели, да си говорим, да спортувам...такива неща. За жалост сега съм малко зает, защото трябва да работя и да уча едновременно.

Благодаря ти за интервюто!

Въпросите зададе Димитър Драгнев

Завърши първата Лятна schola по класически езици в България

След края на Лятната schola в Боровец

От 01. до 07. септември в Боровец (на латински - Pinetum) се проведе първата Лятна schola по латински и старогръцки език в България. В нея взеха участие общо 12 души - седем ученици от НГДЕК "Константин Кирил Философ", двама студенти от специалност "Класическа филология" в СУ и трима преподаватели - от България Димитър Драгнев, от Белгия Marion Dapsens и от Холандия Abel Schutte.

Базата

Заниманията (тази година посветени предимно на латинския език) се проведоха в база "Шумнатица" на МОН, където участниците имаха възможността за една седмица да се посветят изцяло на класическите езици, като същевременно се наслаждаваха на планинския въздух. Прочетени бяха текстове, свързани с римската история, митология, култура, имаше занятия с римска поезия, игри, филми - всички те свързани с Античността и класическото наследство. Остана време и за почивка сред планината. 

Поради международното участие повечето от заниманията се проведоха на латински, което се случва за първи път в България в такъв мащаб. Това помогна на участниците в школата да напреднат доста в изучаването на езика, свиквайки с него при слушане и упражнявайки го активно при комуникацията с преподавателите (устно) и при съставяне на различни по вид текстове на латински. Всичко това не попречи да бъдат тренирани и способностите за художествен превод от латински на български. В първия ден (по-скоро в първата вечер) участниците се запознаха помежду си, използвайки латинския като средство за общуване, едновременно продължавайки една традиция на усвояването на езика, жива повече от две хилядолетия, както и използвайки латинския като lingua franca - свидетелство за непреходното значение на латинския като основен език на европейската цивилизация, към която ние принадлежим.

Как да напишем текст на латински?

На 02. септември сутринта бяха прочетени (и разиграни) диалози, съставени с учебна цел в духа на методите за изучаване на латински, използвани от ренесансовите хуманисти. След това учениците се занимаваха с текстове от един от най-популярните в Европа учебници по латински - Familia Romana, а студентите - с четене на предисловието към известното съчинение на Лоренцо Вала Elegantiae linguae Latinae, написано в средата на XV в. Заниманията с текстове продължиха и през следващите дни.

Привечер участниците се запознаха с две от най-известните стихотворения на Гай Валерий Катул - III. ("Lugete") и V. ("Vivamus"), които след вечеря бяха изпълнени от всички (спазвайки дължините и краткостите на сричките) под съпровод на китара и цигулка. Дългият ден завърши с игра на бесеница, като разбира се, думите бяха само латински.

Занимания с антична поезия

В сряда, 03. септември първото занимание беше посветено на старогръцкия, като участниците се разделиха на две групи - бъдещите деветокласници имаха своя първи час по старогръцки, а останалите, които вече имаха опит с езика, проведоха урока си по старогръцки на латински език, като по този начин тренираха и уменията си за превод между двата класически езика. 

Привечер заниманията включваха четене на още диалози и разиграване на такива, съставени от участниците в школата, при които на сцената се появиха богинята Диана, убиваща заблуден елен; забравил домашното си ученик и строгият му учител; момче и момиче, отиващи на cinematographeum и накрая - група приятели, срещнали се в ресторанта.

След вечеря пред участниците в школата лекция изнесе доц. д-р Невена Панова, преподавател по старогръцка литература в СУ, която говори за "Четенето и читателите през Античността". На нея организаторите благодарят специално за посещението и участието в школата.

Лекцията на доц. Панова

На четвъртия ден сутринта чухме втората част на лекцията на доц. Панова, а във второто занимание за деня участниците съставиха текст (в проза, на латински), преразказвайки историята и съдържанието на третото стихотворение от Катул. Вечерта бе посветена на още поезия (Catulli carmen XXXIV., "Hymnus ad Dianam") и на игра, свързана с представянето (и познаването) на думи и изречения на латински само с жестове и мимики.

Бъдещите деветокласници по време на първия си час по старогръцки

В петък продължиха заниманията със старогръцки, а после четохме текст на митологична тематика - за грабването на Европа от Зевс, преобразен в бял бик.

Следобед посетихме Историческия музей на Самоков, както и известния манастир "Покров Богородичен", а след завръщането си в Боровец участниците се разделиха на три групи, като всяка поотделно разви своя история по дадени "опорни точки", като в резултат се получиха три интересни текста, написани на латински език. След вечерята гледахме "Rosaciola" - може би най-добрият от поредица филми на антична тематика, създадени от група ентусиасти от Чехия (под името LVPA) - отново изцяло на латински език.

На 06. септември сутринта имаше три занимания - в едното от тях направихме обзор на римската история и на историята на римската литература, във второто довършихме заниманията си със старогръцки, а в третото - научихме прочутия химн "Gaudeamus igitur".

Следобедът беше време за творчество, а след вечеря чуждестранните гости представиха образователните институции, от които идват: Schola Nova в Incourt, Белгия, Insula Latina в Louvain-la-Neuve в Белгия; Athenaeum Illustre et Renatum в Амстердам и Accademia Vivarium Novum в Рим.

Представяне на творбите

В последния седми ден на лятната школа учениците представиха своето творчество, което имаше разностранен характер - текстове, написани на латински и български, рисунки, графики и др. Особено се отличи Диана Зулчева от бъдещия XI клас на НГДЕК, която претвори едно от известните двустишия на Сафо в елегически дистихон на латински език. Лятната schola завърши с раздаването на художествено оформените дипломи.

Връчването на дипломите

Специални благодарности трябва да бъдат изказани на преподавателите Marion Dapsens и Abel Schutte, които без заплащане и напълно доброволно преподаваха на българските ученици и студенти в продължение на една седмица.

Една от дипломите преди нанасянето на имената

В понеделник, 08.09. преподавателите посетиха катедра "Класическа филология" в СУ "Св. Климент Охридски", където се срещнаха с ръководителя ѝ проф. Мирена Славова, а по-късно през деня имаха среща и с Марта Методиева, преподавател по латински език в НГДЕК. По време на разговорите бяха обсъдени планове за предстояща съвместна дейност между България, Холандия, Белгия и Италия.

В Гълъбарника

Надяваме се, че догодина школата ще има възможност да приеме по-многобройни участници.

В следващите дни очаквайте снимки, видео и интервюта с участвали в школата.

Снимките направиха Биляна Йорданова, Marion Dapsens и Димитър Драгнев.

Латинският се завръща и в британските училища

Според данни, публикувани на 18. август, латинският е направил своето голямо завръщане в британските държавни училища. Докато преди 10 години държавните средни училища, предлагащи този предмет, са били само сто, сега те са над 600. Данните са изнесени от University of Cambridge School Classics Project, организация, чиято цел е да подкрепя развиването на класическото образование в средните училища.

Главният герой в Cambridge Latin Course Caecilius (от страницата на CSCP)

Една от главните причини за това увеличение е държавното финансиране, което позволява на организацията да развива дигитални материали за обучение, които позволяват на училища без учители по латински да могат да предлагат предмета за изучаване онлайн. Наскоро тя получава грант от 500 000 лири (за две години), който да позволи активното продължаване на дейността в подпомагането на училищата.

University of Cambridge School Classics Project (чийто сайт може да бъде посетен чрез този линк) предлага различни видове подкрепа за развитието на класическото образование. На първо място това са консултации за училища, които искат да въведат латински и старогръцки в рамките на своя образователен curriculum. Проектът помага с консултации на място или по видеоконферентна връзка, снабдява училищата с подходящи материали и им асистира при организирането на учебни пътувания до археологически обекти от римската епоха.

Другата част от дейността му се изразява в предлагането на индивидуални електронни курсове за хора на всякаква възраст. Това могат да бъдат ученици, които искат да получат определен сертификат за достигнато ниво по езика, който да им послужи в рамките на училищното образовани, или хора с интерес към латинския и Античността, които искат да придобият начални познания по езика или да задълбочат вече получени такива. Курсовете използват популярния Cambridge Latin Course и се осъществяват по e-mail с т.нар. e-tutor, който проверява и оценява работата на учащия. Предлагат се и уроци по уебкамера.

Арън Нелсън показва учебниците по латински на своя iPad

Тези курсове се използват и от ученици извън Великобритания. Американският вестник Recorder представя Арън Нелсън, ученик в училище Mohawk в щата Масачузетс, който по своя инициатива завършва успешно един от електронните курсове на Cambridge Latin Course и по този начин вдъхновява цяла група свои съученици за изучаването на латински. Директорката на училището откликва на техния интерес и от тази есен училището сключва договор с Кеймбридж за въвеждането на латински в училището. Обучението ще се провежда, разбира се, под ръководството на учител от училището, но с електронни книги и приложения за iPad, както чрез онлайн видеоматериали, предоставени от университета.

По материали на Independent и Recorder .

Латинският - съвременната мода на образованието в САЩ: "Трябва да използваме активно езика, който изучаваме"

"Ако си търсиш работа с латински език, сега един от основните въпроси е: "Говориш ли го?"

Двама професори от Университета на Кентъки - Милена Минкова (доктор по класическа филология на Софийския университет и възпитаник на НГДЕК "Константин Кирил Философ" - б.прев.) и Терънс Тънберг водят семинари и организират летни лагери (или conventicula) по разговорен латински и всъщност комуникират помежду си на латински. Той е техният общ език.

Минкова споделя, че общува на латински с "мнозина колеги от Европа и Америка". Естествено, на факултетни съвети тя и Тънберг говорят на английски, но латинският се е превърнал в техен "нормален език за комуникация". Рим, където Минкова е живяла (тя е преподавала в Папския Салезиански университет - б.прев.), е "столицата на света", caput mundi, но в Лексингтън тя и Тънберг са създали "Nova Roma" заедно с хора, които се чувстват удобно, говорейки на "езика, оформил западния свят". Някои от техните ученици вече изпращат обратно в Лексингтън свои ученици, които да учат в Института по латински език.

Милена Минкова

"Ние сме сякаш дядовци и баби", казва Минкова, имайки предвид удължаването на живота на език, който мнозина са смятали и смятат за мъртъв.

Тънберг от своя страна не отива толкова далеч както някои, които предлагат езикът на Европейския съюз да бъде латинският ("Това е абсурдно!").  Неговият подход е по-практичен - той казва, че "трябва да използваме [активно] езика, който изучаваме".

Да се адаптира езикът към променящия се свят е лесно. Думата "компютър" все пак произлиза от латинския глагол computare - смятам (на латински има два варианта - computatrum и computatorium). А "лаптоп"- отговорът на Тънберг е да прибавим прилагателно и да го наречем преносим компютър - "computatorium gestabile". По отношение на други думи - има някои например, които са общ "жаргон" за всички езици. Един iPad ще е iPad и на латински.

За Washington Post Минкова и Тънберг цитират на латински знаменити фрази на американски президенти, които могат да бъдат чути тук.

Терънс Тънберг

Клаудия Безака, съветник по въпросите на чуждоезиковото обучение във Washington, D.C. споделя виждането, че латинският може да бъде ключ към повишаването на грамотността на учениците като цяло. Някои от училищата в щата са направили латинския задължителен за всички ученици, включително за тези в предучилищна възраст, които тепърва ще усвояват и английския.

Мнозина учители от различни щатове се записват на семинарите по "говорим латински", които Тънберг и Минкова организират и споделят причините: говоренето на латински ще ги направи по-добри учители по латински; ще им помогне да привлекат по-широка група ученици с различни стилове на учене; учениците, които говорят латински, ще "интернализират" структурата на езика, вместо да гледат на синтаксиса като на код, който трябва да бъде дешифриран. 

Като обобщение на всичко казано Джъстин Принцбах, 27-годишен учител по латински, споделя: "Ако си търсиш работа с латински език, сега един от основните въпроси е: "Говориш ли го?" Когато преди четири години кандидатствах за работа, въобще не стана дума за това."

По материали от Washington Post (тук и тук). Снимките са от статиите и от сайта на Университета на Кентъки. Текста състави и преведе Димитър Драгнев.

Латинският отново е популярен в училищата в Германия

(по материали от dw.de от края на 2012 г.)

В продължение на дълги години латинският не е предизвиквал ентусиазъм като предмет, изучаван със сериозен интерес. Сега той се възражда именно от желанието на учениците, като много училища следват тази тенденция. Тя засега обаче не получава разпространение в други страни.

Йоханеумът (Johanneum) е най-старото и най-богато украсеното училище в Хамбург. Зад стените на сградата от XIX в. класическите езици винаги са били на почит. В гимназията учениците учат латински - още от пети клас (в Германия гимназията започва от пети клас и обхваща осем учебни години - бел.прев.).

Много родители избират Йоханеум, защото те искат определен вид образование за своите деца, казва Анна Шюнеман, която преподава латински и немски вече четири години. Тя обаче гледа критично на елитарността. Латинският е много повече от специален предмет, чрез който родителите обещават предимство на децата си. Тя преподава латински със страст и се опитва при всяка възможност да сподели това удоволствие със своите ученици.

След 2000 години Овидий има какво да каже

За да оживи Древния Рим Шюнеман прожектира върху екрана картина, която да бъде отправна точка за дискусия сред учениците. На екрана се виждат римляни, които седят на трибуна. "Spectatum veniunt, veniunt spectentur ut ipsae" чете ученичката Карла от своята книжка. 

Преводът отеква от различни страни: "Те идват, за да гледат и за да бъдат видени". Учениците горещо дискутират какво тези думи, написани от римския поет Овидий преди повече от 2000 години (в първа книга на неговото произведение "Ars amatoria" - "Любовното изкуство"), имат общо с живота днес.

Шюнеман винаги се опитва да създаде уроци, които да са живи и забавни и да стимулират интерес към римската култура сред учениците. "Когато аз ходех на училище, фокусът беше върху структурата на езика" казва 33-годишната учителка. 

Броят на студентите по латински се увеличава

Благодарение на подхода, който Шюнеман описва, в последните седем години броят на студентите, които се записват да учат латински постоянно расте (в Германия специалностите латински и старогръцки са разделени и невинаги студентите, които изучават латински, изучават и старогръцки и обратното. В България те се изучават винаги заедно в специалността класическа филология. - бел.прев.).

"Увеличаването на броя на учещите латински в училище се отразява и на университетите", казва Клаудия Шиндлер, която ръководи Института по гръцка и латинска филология в университета в Хамбург. "Училищата, особено тези, които преди сериозно са редуцирали латинския в своите учебни планове и са съкратили съответните щатове, изведнъж се сблъскват с многобройни ученици, които са избрали латинския като свой основен предмет.

Германското изключение

За разлика от доста европейски страни, в Германия темите за стойността и ползата от латинския са отново актуални (като подобни примери могат да се посочат Австрия, Холандия, Италия и Испания). За Германия въпросът е важен и от гледна точка на интеграцията на деца от имигрантски произход, тъй като изучаването на латинския е от полза за по-доброто овладяване на немския. Но за Клаудия Шиндлер и за другите "фенове" на латинския, той е много повече от врата към другите езици, ключ към логическо мислене и помощ за усвояването на останалите предмети. "Той е част от нашата култура. Така човек стига до своите корени", добавя Шиндлер.

Текста състави и преведе Димитър Драгнев

Статистика за броя на учениците, изучаващи латински и старогръцки по света

От департамента по Digital Humanities на университета в Лайпциг (в чийто екип е и Симона Стоянова, възпитаник на специалност "Класическа филология" на СУ "Св. Климент Охридски") през февруари представиха една интересна статистика за броя на учениците, изучаващи латински и старогръцки език в различни страни по света (за съжаление тя е все още непълна).

За България данните не са събрани трудно - в нашата страна латински изучават около 500 ученици, а старогръцки - около 400. Почти изцяло това са учениците от НГДЕК "Константин Кирил Философ", където латински изучават всички ученици (от 8. до 12. клас), а старогръцки се учи задължително от 9. до 12. клас, и двата езика по четири часа седмично. Към това се прибавят и малко на брой ученици от НГХНИ "Константин Преславски" във Варна (където се изучават и латински и старогръцки като задължителни предмети в някои от профилите, но с много ограничен хорариум) и ученици от някои частни училища в София, където латинският (отново с много малък хорариум) е избираем предмет.

Спрямо останалите страни, ако правим сравнението на база брой ученици/население на страната, съотношението никак не е добро. България е по-добре по отношение на старогръцкия в сравнение с някои от другите страни. От проучените държави най-добри показатели имат Италия (2 милиона ученици с латински и 680 000 със старогръцки) и Германия (800 000 ученици с латински и 7000 ученици със старогръцки), където и хорариумите са високи (поне в Liceo Classico в Италия и в Gymnasium-а в Германия). В САЩ, където латинският сега е "на мода", се отчитат около 120 000 учещи латински в средните училища. Във Великобритания, където латинският и старогръцкият са предимно избираеми предмети, има около 15 000 ученици с латински и около 2000 ученици със старогръцки. Интересна е статистиката за Хърватска, където при население от около 4 млн. души, има близо 25 000 ученици с латински и близо 3000 със старогръцки.

Проучването продължава и на този адрес: http://www.dh.uni-leipzig.de/wo/call-for-collaboration-could-you-help-us-quantify-the-total-number-of-students-studying-latin-and-ancient-greek-in-the-world/ може да се допълва липсваща информация. Ще е добре да се видят статистики за Холандия, Чехия, Испания и Гърция, където предметите имат голямо разпространение, а е добре и към числата да се включи и справка за хорариума.

Това все пак са само числа, които не говорят за качеството на класическото образование в България. Последните отлични постижения (за които нашият блог писа тук, тук и тук) доказват, че то се държи на добро ниво спрямо останалите страни. Но не бива да забравяме, че България остава като цяло единствената страна в ЕС (дори Македония е преди нас!), където обучението по латински и старогръцки в класическия му вид с пълен хорариум е достъпно само в едно училище.